През нощта дойде леденият
вихър,почука на прозореца ми
и когато му отворих ме грабна
и понесе далеч над града.
Там,където под себе си виждаш
пухкави облаци,в които ти
се иска да се сгушиш.
Не знаеш къде отивам,
нито колко е часа.
Но странно бях спокойна
и му се доверих,защото
ледената му свежест ме
обгърна уверено и здраво.
Отведе ме на място,където
ми постели нежност и
ме зави с любов...
Разбрах,че влюбил се,
виждайки ме да танцувам
боса една нощ през
прозореца докато се разхождал.
Очите му са с цвят на
разтопяващ лед,а когато
погледна в тях виждам
себе си и някаква стара мъдрост.
Устните му са студени,но
пухкави като току-що
навалял сняг...
Дъхът му е дъх
на борова гора.
И целият е като чист
планински извор,от
който пия доброта.
Тук няма тъга нито
болка и страх...
Остава само блаженството
на душата и тихото
ромолене на планински поток...