автор: poetry_as_song

Благодаря на Бог!
Благодаря на Шехерезада (разказвала приказки на владетеля Шахриар 1001 нощи за да не бъде убита от него), която ме вдъхновяваше през целия ми досегашен живот, а и ще ме вдъхновява по същия вълшебен начин и до края на земните ми дни.

Живял е нявга в Багдад един млад и беден поет. Той не умеел да върти търговия, нито можел да прави питки с пчелен мед. Не знаел дори къде е голямата къща на Синдбад Мореплавателя. Поетът се казвал Ахмед и по цял ден се мотаел на пазара и заглеждал младите и красиви жени. Имал в репертоара си само няколко стиха в които се говорело за любов. Бил слабичък, нежен и чаровен. Живеел в малка стая от къщата на един търговец на фурми, който се смилил над добрата му душа и му разрешил да живее при него без да плаща наем. Въпреки че Ахмед не си падал много по физическия труд, все пак помагал на жената на търговеца в кухнята, правил покупки на хранителни продукти и забавлявал със смешки двете малки деца на стопанина си. Поетът декламирал любовните си стихове най-вече на пазара. Наличието на много хора вдъхновявало младия мъж. Той често заставал върху една забравена и издигната над земята дървена рампа и започвал пламенно да декламира стиховете си. Започвал винаги с този стих:

Аллах Акбар!
О Аллах - ти мой господарю, мъдър и велик!
Да бъде и пребъде твойта власт във всеки миг!
Да грее слънце ласкаво в сърцата и душите.
Да ни достигне любовта прекрасна на жените.
Будур е моята изгора, за ласките й бих си дал живота.
Песента ми чуйте още днес. Правете много добрини.
Не оставяйте вий днешното за утре и бъдете будни!
Ах, бъдете също много умни. Птичето когато кацне
върху вашто рамо, веднага трябва да се хване.
Работете с вдъхновение, а също и с търпение.

Ахмед ръкомахал, отправял взор към небето - напълно изживявал своите творби. Това се харесвало на хората и те дори му подхвърляли по някоя и друга дребна монета. Така се изтъркулвали и дните и нощите. Сменяли се луни и слънца. Бързо се приказка разказва - бавно работа се върши. Младия поет постепенно започнал да добавя все нови и нови стихове към репертоара си. Събирал повече хора по време на представленията си. И придобивал нарастваща популярност. Една сутрин се събудил облян в пот и с вдъхновение, което причинило експлозия на чувствата му. Новият му стих се излял изведнъж. Той веднага го записал със специална пръчица върху пясъка насипан в едно съндъче, което често използвал в подобни случаи. Редактирал съвсем малко. Стихът грейнал! Възбуден до крайност, Ахмед веднага почукал на вратата на хазяина си и влетял като птица в стаята му. Стопанинът Хасан тъкмо си пиел кафето и си всмуквал кротко сладък дим от едно наргиле.
- Господарю, господарю - чуйте това, моля Ви!!
- Ахмед, много си развълнуван. Нов стих ли си написал?
- Да, да - отвърнал младежа. Моля Ви да го чуете сега. В този момент!
- Давай, казал Хасан. Слушам те!
Поетът започнал да декламира. Въпреки че била ранна утрин и през прозореца вече надничало Великото Слънце - докато Ахмед изстрелвал думите, навън притъмняло. Чашите и делвите в стаята на стопанина започнали да вибрират и се получил резонанс. Това явление довело до създаването на музика. Музиката галела, молела, разтърсвала - предизвиквала полети в непознати измерения. Двамата мъже започнали да преживяват странни видения - полуголи девици им се усмихвали, робини им наливали гъсто и силно червено вино. Дори в един момент пред тях се материализирал и образа на Синдбад Мореплавателя. Хазяина веднага го познал, защото му бил гостувал веднъж преди години. Легендарния моряк само се усмихнал, не казал нищо и после изчезнал. Но Ахмед не спирал да декламира - Аллах управлявал душата и сърцето му и той не пропускал дори и сричка от произведението! Когато и последната дума била изречена, Ахмед и Хасан се отпуснали на мекото канапе и заплакали. Плакали, плакали... плакали! Но какво било учудването им, когато разбрали, че сълзите им, покапали върху пода на стаята - веднага се превръщали в едри и красиви бисери! При вида на богатството, Хасан изтрезнял бързо от хипнозата на внушените чувства. И като добър търговец - донесъл едно цветно и обковано с метал ковчеже и започнал да събира съкровището. В същия този момент на вратата се почукало. Все още плачещият Ахмед отворил. Била дошла самата Будур! Тя се хвърлила в обятията на поета, започнала да се освобождава от дрехите си и промълвила без да се притеснява от хазяина:
- Обладай ме! Вземи ми девствеността, Ахмед. Твоя съм. Искам да ме любиш сега тук и веднага!
Ахмед не му мислил много-много и се слял със своята пълнолунна.
И така - Ахмед се прочул. В целия приказен свят. Когато поета продължил рециталите си на пазара и започнал да декламира новия си стих - жените толкова се възбуждали, че се налагало служители от охраната на това място да използват сила, за да предотвратяват последвалите масови събличания. Дори в няколко квартала на Багдад въвели цензура за произведението на Ахмед. Разрешавало се четене на творбата пред хора, но само до половината. Което все-пак дало някакви резултати. Имало и документиран случай от хазяина Хасан, който разказвал развълнувано навсякъде - как една камила влязла в магазина му и освен дето си поискала три кила фурми на чист арабски, казала още:
- Шефе, добави и една делва с червено вино, но от най-хубавото... Трябва да се отбележи и друг интересен факт. Не всички сълзи на човеци, слушащи произведението, се превръщали в бисери. Бисерите се получавали само от сълзите на Ахмед и най-близките му хора. Но за радост на обществото, от народните сълзи се материализирали големи нефтени езера в недрата на земята на Ирак и Иран. Това възвисило до небесата арабската парична система! И други чудеса се случили. Птиците започнали да пеят нови, непознати до този момент песни. Оттогава и папагалите проговорили с човешки глас!
Самият Харун ал Рашид поканил в двореца си новото чудо - поета Ахмед. Всички плакали, яли и пили девет дни и девет нощи. Халифът дал любимата си дъщеря за жена на Ахмад. Разрешил му да има две жени - и Амира и Будур.
И аз бях там. Ядох пих и се веселих. Направих дори и малко любов зад една завеса, с една чаровна робиня с името Зехра, която ми наливаше виното с усмивка по време на тържеството.

Не ме карайте да изписвам текста на стиха. Ще си остане тайна.

Слава на Аллаха, господаря на всички светове! Благословен да бъде господарят на Божиите пратеници, нашият застъпник и владика Мохамед - нека Аллах го благослови и дари с благоденствие - благословени и честити да са онези, които ще пребъдат до деня на Страшния съд!
Аллах Акбар!

Информация:
Аллах (Бог, Богът)
Ахмед (достоен за похвала)
Хасан (красив, добър)
Будур (пълна луна)
Амира (принцеса)
Зехра (цвете)
Харун ал Рашид هارون الرشيد (Харун - превежда се като: име на пророка), (ал - определителен член = the) (Рашид - превежда се като: справедливия)

Харун ал Рашид - справедливия, е петият и най-известен халиф от династията на Абасидите. Той управлява в периода от 14 септември 786 до 809 г. - по време на пика на ислямския Златен век. Според официалните източници по негово време разцвет бележат науките и изкуствата. Основава в Багдад университет, построява и библиотека. Изобщо, страната процъфтява – селско стопанство, занаяти, търговия.
Роден: 27 март 763 г. Починал: 24 март 809г. (за рождената дата има различни данни)