автор: AngelLaura

Не пребродих десет планини
и десет реки не преплувах.
Лекувах бавно всичките си синини
и всяка нощ все теб сънувах.

Не тръгнах по света да те търся
и в космоса ракета не изпратих.
От миналото си реших да се отърся
и място в душата за теб направих.

Не влязох в дълбините на морето
и четирите стихии не покорих.
Събудих първо за живот сърцето
и да ме откриеш зов към теб извих.

Не хвърлих молитви към слънцето
и на луната аз не се оплаках.
От отломките събрах се вече цялата
и всичкото това на теб с любов отдавам.