автор: giro

В търкането е успехът!
Например нашите древни полу-хомота са търкали пръчките и ей-на, запалиха огън.
После пък атиловците търкали задниците си по конските седла, търкали явно и нещо по-така, та се нацвъкали и некви прабългарчета, и те търкачи, и ето - вижте как хубаво си живеем днес!
Господин Пропър - вероятно защото има вид на бодигард-скопец, жертвоготовно предлага себе си в името на търкането и блестящата домашна хигиена.
Чиновниците цял ден търкат столовете, а според мен се търкат и взаимно, поради което административното дело у нас е съвсем успешно и се върши сплотено/съешено.
Като видим нещо, дето ни харесва, търкаме ръце - демек, ако не ги потъркаме, няма да го получим...
А след сутрешната дефикация, търкаме изхода си, благодарение на което усилие не се налага всяка година да си купуваме нови гащи.
Абе много дикиш има в това търкане.
Обаче, като всяка друга висша човешка дейност, търкането е и умствен процес. Иска мислене. Затова, а не може да е за друго, един видимо успешен, преднамерено арогантен, костюмиран артист-бизнесмен с къса, но взривяваща творческа биография, ни пита от синия екран:
"КАКВО СИ МИСЛИТЕ, ДОКАТО ГО ТЪРКАТЕ?"
Значи, за да се отговори на този много труден въпрос, има две условия:
1/да търкаш нещо
2/да мислиш нещо
И ако за първото все пак обекти можем да намерим, дори ние, мъжете, да сме сами в банята, то второто, особено в тази подмокрена фаянсова кутийка си е направо непосилна задача.
В зададения ребус, обаче има жокери - съставителите му са се смилили над нас, оглупелите от безцелните търканици в живота. Показват ни, пак от екрана, една монетка-жълтуша, а в следващия момент дават пример как единствено с нея ще станем милионери - просто трябва да търкаме едни шарени картончета, сътворени със съзидателната национална подкрепа за личното ни благоденствие. Организаторите кучета ги яли, щастието на нас, търкачите, е важно.
Попаднах и аз на едно такова картонче. Искат ми пари, за да търкам. Смутих се, понеже досега никога не съм развивал тази дейност срещу пари - нито аз съм давал, за да търкам нещо, нито сам съм искал, за да ми потъркат нещо. И все пак платих си - залогът си заслужава, нали ще стана милионер. После ще мисля как да се оправям в тази нелека ситуация.
Хубаво. Търках с монетката, направих малко боклук на покривката в кафенето и ето на, късмет! - "участие в жребий"...
Кафето ми беше много гадно и докато се мръщех след последната глътка се замислих /изглежда търкането и мисленето не са съвсем несъвместими неща/. Вероятно е дошъл моментът да отговоря на несимпатичния плешивец от телевизора:
В платената игра на късмета търкането е обективен елемент, който не може да се избегне и е безусловно необходим. Мисленето в този процес, обаче, е субективен елемент, който може да се избегне и това безусловно трябва да се случи. Да, понеже в тази игра Мистър Пропър вече е реализирал късмета си - накарал ни е да се влюбим в него и да го търкаме срещу пари - той е модерен, затова не се интересува от нашите пол и възраст. За него са парите, за нас - хигиената. Естествено, нали знаем, че парите са мръсни...

Търкам - мисля, търкам мисля...
Мдаммм, жалко, че мисленето идва след търкането, но това е древен и устойчив житейски модел. Човешката цивилизация се крепи на него, ако го обърнем, ще се разпадне, а ние, цивилизованите търкачи не искаме това, нали?!