Днес те нямаше край мен.
Не виждах, не чувах гласът,
а вечерта така се изниза стаен,
че аз изтръпнах от мигът.
Протегнах търсещи ръце,
но ти вече, бе при любовта,
обгърнал твоята мисъл и сърце,
където искаше да видиш суета.
Така красива е нощта, с луна,
а звездите с омая огряха.
Непрогледна, тишината тъжна,
докосна душата и я объркаха.
Утрото ще дочакам с надежда,
че деня ще е красив и усмихнат,
от думи добри да е окичен,
за истинското и светло в душата.