По плочките, нашир и длъж
навънка вали топъл дъжд.
Напролет туй е орисия,
че даже сипе го на сприя.
Но бедний Белчо и Сивушка
не плаши ги дори градушка.
От минало и бъднини
изпращат гръм и мълнии
незнайни богове, велможи
върху изпатили ни кожи.
За някой стих, за други - брадва,
а мен дъжда навън ме радва.