автор: ivliter

Животът – тясна стая окадена с цигарения дим на страстите човешки. И в нея, мястото ми е там, в ъгъла, където светлината не достига, където всичко е оскъдно. Тук вместо слънце мъжди оплюта лампа от мухи.
Пак някой е заострил силно молива на глупостта си и драска безразборно по стените. Ще нарисува най-накрая най-баналната картина – сърце прободено от острата стрела на Купидон. А Купидон сега почива, колчанът му сега е празен. По мен стрели не пуска той, навярно не ме вижда в мрака на ъгъла ми тих. Ако пък някоя случайно, към мен отскочи отразена, то тя се изкривява на всекидневието ми в ръждясалата ризница и пада в моите крака. Изглежда, че сърцето е надеждно защитено. От малък гледам все рисунки на прободени сърца. И оттогава та до днес се чудя, останаха ли здрави?
До мене някой яде лук с комат изсъхнал хляб и скулите му весело подскачат, че бяха взели вече да забравят стъпките на този танц. Пропита стая с миризма на лук, на пот, на спарени крака. Върви мечтай в такава стая за възвишени неща, пиши поезия в такава обстановка.
И затова ли дупчица пробих в стената, да видя как навън погребват истината под онзи дъб самотен, на който някога гергьовска люлка връзвахме и се люлеехме за здраве?
И затова ли онзи стръмен връх на детството изкачвах търпеливо, за да видя, че друг пред мене се издига и по висок, и непристъпен!?
Прозорецът ми идва да строша и да погледна друга гледка, че през опушените му стъкла не може нищо да се види. Но идва зима и тогава ще съжалявам безутешно, когато сняг поръси раменете и главите.
Дори на стола счупен на късмета си да се изправиш някак, не ще да разбереш, кой в стаята командва и кой на миризливия бардак е неудачникът стопанин. А за вратата не мечтая. До нея може да се стигне само, ако през трупове минаваш.
Така е отредено, че не зная кой, защо ме е набутал тук и сам не мога да реша, кога от стаята мизерна да изляза – решението друг го взема. Ами ако от тази вляза в друга още по мизерна!? Страхът от неизвестността ме плаши, отнема силите, желанието за промяна. От лошо към добро – добре, но има две посоки. А другата извежда от лошото в още по-лошо. Тогава да те видя!
Изглежда, че тук, в моя ъгъл, единствено спечеленото време е проспаното.