автор: Caniko

Тя е там, облегната на парапета под цъфналите вишни свири на своя шамисен и тъжно припява:

Майка ми ми каза да изпреда тънка прежда
от пясъка на Жълто море
Трудна, много трудна задача.
Милостиви Боже, благослови ме!

Баща ми ми даде кошница от тръстика
каза ми: Налей вода от извора
и я носи една миля
Трудна, много трудна задача.
Милостиви Боже, благослови ме!

Моето сърце си спомня
Моето сърце трябва да забрави
Забрави сърце, забрави
Трудна, много трудна задача.
Милостиви Боже, благослови ме!

Когато песента свършва той вижда, че очите ѝ са пълни със сълзи.
Приближава я и тихо я пита:
- Помниш ли ме, Сакура-ко? Видях те снощи в къщата на баща ми.
- Да, млади господарю - му отговоря тя - Помня Ви много добре.
- Аз не съм толкова млад. В музиката и танците ти усетих колко е чиста и тъжна душата ти. След като си тръгна, песните ти продължаваха да звучат в ушите ми. Отговорих ти с нежна серенада, която ти не чуваше. Моля те, изслушай ме и не бързай да ми отговаряш. Омъжи се за мен, Сакура-ко. Нашите сърца си принадлежат.
Тя сведе поглед и се изчерви.
- Скъпа моя, - каза младият мъж - сега ти си като истински Вишнев цвят.
- Млади момко, - отговори му тя – прибери се в къщи и повече не мисли за мен. Аз съм твърде стара за такива като теб.
- Стара? - каза той – има само една година между нас!
- Не, не е година, не е година, а цяла вечност. Не мисли за мен! - каза Сакура-ко, открехна вратата и влезе в градината.
Младият мъж не знае какво да стори. Желае я още по-силно. Не може да яде, нито да работи, нито да спи. Отслабна, пребледня, губи сили.
Една нощ Сакура-ко се прибира от празник в един богат дом и го намира припаднал на входа на улицата на гейшите. Тя не казва нито дума, но го отвежда в дома си извън Йедо и остават там цели три пълнолуния. За това време под нейните грижи Акио се възстановява и се радва на цветущо здраве и на любовта ѝ. Бързо, много бързо, минават радостните дни
- Това е най-щастливото време в целия ми живот, за което благодаря на Боговете - каза една вечер Сакура-ко.
- Скъпа моя, донеси шамисена и ми попей.
- Ще ти изпея една песен, която вече си чувал.

Майка ми ми каза да изпреда тънка прежда
от пясъка на Жълто море
Трудна, много трудна задача.
Милостиви Боже, благослови ме!

Баща ми ми даде кошница от тръстика
каза ми: Налей вода от извора
и я носи една миля
Трудна, много трудна задача.
Милостиви Боже, благослови ме!

Моето сърце си спомня
Моето сърце трябва да забрави
Забрави сърце, забрави
Трудна, много трудна задача.
Милостиви Боже, благослови ме!

- Мила моя, какво означава тази песен и защо точно нея избра? Тя е толкова тъжна.
- Господарю мой, това означава, че трябва да те напусна. Ето защо я изпях. Аз трябва да те забравя, ти трябва да ме забравиш. Това е моето желание.
- Не, не бих могъл да те забравя, никога докато съм жив. – каза Акио и я гледа недоумяващ кое е породило това нейно желание.
Сакура-ко го прегърна и му каза:
- Моли се на Боговете да се ожениш за добра жена и да имаш деца, които да те направят много щастлив.
- Ако се оженя, искам ти да си моята съпруга, ако имам деца, искам ти да си тяхната майка – отговори ѝ през сълзи.
Сакура-ко също преглъща сълзите си:
- Боговете ще ме укорят, ако остана с теб. Цял един свят лежи между нас.
На следващия ден тя го напусна.
Акио напразно я търси в близки и далечни земи. Душата му страда, по цели нощи плаче и вика името ѝ.
Никой не знае къде е Сакура-ко.
Йедо остана без своята красива танцьорка.
-------
Много дни тъгува Акио, но най-сетне се утеши. Родителите му го сгодяват за прекрасна девойка, която той с желание приема за своя жена. Скоро тя му ражда син.
Акио е щастлив. Времето беше изшушило сълзите му.
-------------
Пред къщата на Акио играе петгодишния му син. Случайно или не, една странстваща монахиня се спира пред богатия дом. Слугите се втурват да ѝ дават ориз, плодове и храна за из път. Но детето ги спира и пожелава то лично да ѝ ги даде. Когато ѝ подава храната, монахинята го хваща за ръка и погледите им се срещнат. Дълбоките ѝ очи излъчват топлина, обич и тъга. Малчуганът смутено я пита:
- Мила госпожо, защо ме гледате така?
- Защото аз имах момченце, което се усмихваше като теб и имаше като твоите красиви очи. Но аз го напуснах и заминах далеч.
- О-о горкото дете – съчувствено прозвуча детското гласче.
- Така беше по-добре за него, мое мило дете, ... така беше по-добре, мнооого по-добре.
Монахинята го целуна по челото и продължи пътя си.