автор: giro

Пулсирам с лава нажежена
и с черен лед от края на света.
По вените ми парещо червена
пълзи не кръв, а вещерска вода...

В метеж пожарен сея пепел,
издишвам я с пустинния пасат.
А в студ сковавам всяка мисъл,
докосната до теб... Нима
умирам
или
не умирам?
Една планета с
непосилни
амплитуди...
Защо да съжалявам,
сякаш не разбирам,
че тръгвам днес като безумие...

А ти си някъде наблизо
и тоест – значи си далече.
Във тази амплитуда всичко влиза –
омраза,
прошка,
обич коленичила...