автор: SufferWell

Трафопост в полунощ в центъра на Рим. Младата жена стоеше сама, облегната на трафопоста и чакаше.
Самата тя не знаеше какво чакаше. Стоеше безцелно в късния час и не мислеше за нищо. Беше изморена вече от мисли. Всичко беше станало толкова внезапно, че тя нямаше сили да го осмисли. Днес беше погребението на баща ѝ и тя за пръв път беше разбрала, че го обича наистина. Въпреки това не изпитваше тъга или отчаяние, за нея смъртта просто беше част от живота. Цял живот беше свикнала със загубата на хора около нея. Всички рано или късно си тръгваха по един или друг начин. Тя не чувстваше нищо. Натали.
Отдавна изоставено кино. Той стоеше на ъгъла на улицата и пушеше цигара. Беше осъзнал вече, че няма смисъл постоянно да бърза. Животът се случваше постоянно и не чакаше никого. Той цял живот се опитваше да изпревари времето си във всяко едно отношение, но тази вечер той разбра, че не можеш да надбягаш съдбата. Тя просто идваше и ти не можеш да я спреш и не можеш да си готов. Мислеше за детството си и колко му липсва понякога. Томас.
Тя го забеляза. Стоеше сам на ъгъла и пушеше. Беше потикната от силното желание да го доближи. Нямаше какво да загуби.
- Искаш ли да се разходим?
- Да.
Натали. Томас. Или които и да е.