Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 842
ХуЛитери: 3
Всичко: 845

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Oldman
:: Elling

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаот името на струпано мълчание
раздел: Други ...
автор: Marta

в високото му светят имената им

Навярно съм замлъкнал по-дълбоко.
Излишната камбана - без език.

Навярно са завързани посоките
във възел от внезапен тъмен вик.

От камъни години премълчавано
се трупа сипей и при дъжд е свлачище...

Повлякло страх и смисъл, и старание
да се избегне мрака, да изпращам

Единствено красиви бели жерави,
и да не стъпвам вече във жаравата

на думите така потребни. Мерени!
Навярно съм замлъкнал от коравост...

Закоравял с онова коварство на света ни,
във който видимото се обича и въздига.

Навярно не ми трябват ризи-думи
да облека невидимото. Там сърцето стига.


Публикувано от anonimapokrifoff на 26.04.2015 @ 10:31:45 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
388 четения | оценка 5

показвания 30618
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"от името на струпано мълчание" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: от името на струпано мълчание
от divcviat (divcviat@abv.bg) на 26.04.2015 @ 12:54:04
(Профил | Изпрати бележка)
Преследваме предела
на невъзможното , не стигат
думите с които ,без да искаме
рисуваме
състоянието на душите -не(обичани)!


Re: от името на струпано мълчание
от Marta на 26.04.2015 @ 16:31:42
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Писала съм го провокирана от думите на един голям мълчаливец, Добромир Тонев преди време, опитах се да го довърша в негова памет. Защото тясна е короната на разума...Друг голям и мълчалив поет - Христо Фотев, също пише поезия като откъртено мълчание, такава завладяваща, повличаща и давеща с думите си...не мека, нежна, ромоляща, звънка...Поезия като порой, отприщил камъни. Изобщо съм добила впечатление, че дълбоките мълчания раждат високите стихове. Вчера пък споменавахме една отишла си отдавна, потънала в света на мълчанието, млада чиста и толкова талантлива поетеса, истинско цвете сред овцете, неуспяло да оцелее...Та не ми е равно стихчето, не ми е много мерено-премерено, набързо съм му пришила края, защото не ми стигат думите...имам да уча още от мълчанието им

]


Re: от името на струпано мълчание
от Hulia на 26.04.2015 @ 18:19:00
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
"Навярно не ми трябват ризи-думи
да облека невидимото. Там сърцето стига" - абсолютно точно казано, Мартичка, но...несъвършени сме и все с думичките-ризи вървим...:)))


Re: от името на струпано мълчание
от Marta на 02.05.2015 @ 15:31:34
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Несъвършенството ми става все по-удобно, като стара обувка...съвършенството би ми стискало душицата:) С думичките така, носим си ги, вадим ги при нужда, намятаме се, увиваме се в шаловете им - все по- бели при теб, като черешов сняг! Поздрави! :)

]


Re: от името на струпано мълчание
от yoro на 26.04.2015 @ 19:36:42
(Профил | Изпрати бележка)
От дълбоките мълчания излизат най-силните викове.
В тях са събирани много болки и истини...
Поздрави!


Re: от името на струпано мълчание
от Marta на 02.05.2015 @ 17:18:10
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Мълчанието може да бъде преизпълнено, живо... Обикновено хората, които си служат добре с думите, опитомили са ги до висша степен, спират да ги употребяват вербално така често, направо млъкват. Но тишината им е толкова наситена. Болка и истина, и разбиране, съучастническа тишина...Поздрави!

]


Re: от името на струпано мълчание
от rady на 26.04.2015 @ 19:39:46
(Профил | Изпрати бележка)

Наистина, какво безмълвие,
какво безмилостно мълчание
ще ни захлупи с похлупак,
по който ще се удрят и завръщат
безпомощните ни усилия
да кажем нещо ново на света...

Харесах, Марта!


Re: от името на струпано мълчание
от Marta на 04.05.2015 @ 20:56:38
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Да, Ради, безпомощните ни настойчиви усилия...

Благодаря ти!

]