автор: haboob

333333333333333


В съдебната зала цареше тишина. Това беше нормално заседание. Решаваха се съдби.
Прокурорът се изправи, поканен за въпроси и приближи обвиняемия.
- Господин Конуей, вие познавате ли лицата, които са обявени за жертви?
Младежът от подсъдимата скамейка беше скрил лицето си в длани и мълчеше.
Съдията го подкани недвузначно,
- Отговорете, г-н Конуей!
- Обясних ви! – обвиняемият откри лицето си, огледа множеството и се стегна да отвърне - Те искаха да умрат и аз им измислих втори шанс!
- Подложили сте ги на риск!? – повиши глас прокурора.
- Възр.. – опита да вметне адвокатът, но беше спрян с красноречив жест.
- Какъв риск, те си бяха пътници? – извика подсъдимия.
- Овладейте се, г-н Конуей! – вметна съдията, - Прокурор Дюпстоун, продължете!
- Разкажете, обвиняеми!
- Обясних вече сто пъти! – младежът разпери ръце към залата, но се овладя и заговори – Клубът беше за поезия. В началото всичко си беше добре, срещахме се, имаше рими, имаше закачка и в групата бяхме като братя и сестри. После се объркаха нещата. Някои бяха много добри с думите. Други с приказките, а трети с историите. А аз просто обичам да слушам, не че съм имал тръпката някога. Бяха големи, докато не започнаха да се мерят един с друг и да се нараняват. Някои от тях решиха да сложат край на живота си.. Реших да ги спра!
- Как, господине?
- Като убия егото им.
Присъстващите в залата започнаха да се вълнуват и съдията удари с чукчето по наковалнята.
- Тишина, моля! Да оставим думата на ответника! Г-н Конуей?
Подсъдимият погледна публиката – Докато пишеха и пееха, те бяха идеални и аз имах какво да слушам. Обадих се на всеки от тях и ги поканих на среща на покрива на Еспайър Стейт Билдинг. Няколко етажа по-долу бях направил мрежа за падащи предмети. Абсолютно сигурна! И тогава винаги идваше този момент те да се откажат от живота. Разубеждавах ги, показвах какво са направили, пеех и рецитирах техни неща, но не винаги се получаваше. Тогава ги отвеждах до края на покрива. Измислих си малка строфа – “Имаш три секунди за размисъл!” – и ги бутах от ръба..
В залата се чуваше само дишане, всеки беше напрегнат да разбере повече.
- Как тогава сте извършили убийство, г-н Конуей!
Подсъдимият се замисли за кратко и отговори
- Покривът има четири страни..