автор: divcviat

...помниш ли,
вървяхме влюбени
нощем по лунни пътеки
сънувахме мечти,
летяхме заедно с падащи звезди
обичахме живота.

Сутрин слънцето ни галеше с първите ранни лъчи
...аз бях твоя мъж,ти моята любима

...къде си сега!

Помня всички нежни моменти и ласки
връщам се в лудите ни години,
и знам че,тази нежност няма да се върне.

Един живот не стига за мечтата,когато
бях пиян от любовта
предчувстващ раздялата и мъката.

Сега се връщам в къщата на спомена,прости ми-
заключвам себе си и теб..

А нашето Слънце залязва на хълма...