автор: galiakara

Не ме докосвай сладострастно!
Върви по пътя си! Не съм за теб…
Аз волна птица съм, с криле размахани,
а теб те чакат дом, съпруга и дете.
Не мечтая за куцата твоя любов
Наситих се на такава
Трябва ми другата –
единствената,неповторимата,
обсебващата,лудата, незримата,
която събаря условности и стени,
която пред нищо не спира…
пред никого не мълчи,
която не се страхува от злото
за която няма финал, нито мото,
която не се прекланя пред случая,
жаждата ми ще утолява от ручея,
която се държи здраво за стремето
и ще остане безсмъртна във времето...
Уморих се от фалшиви обещания и звезди...
Не спирай при мене! Върви!
Не съм лъжица за твойте уста,
а и...нямам право вече да греша.
Разбих оковите на своята клетка,
платена с лихва е моята сметка.
Робството свърши и свободна летя.
Господи, помогни ми
да постигна желаната си мечта!
Да свия топло, уютно гнездо
и в него щастлива и обичана да умра...