автор: LeoBedrosian

следобед в лен
април дояжда зимно
слънце

Симфоничен инцидент
догаря последните
калории пасхални
от Граматик*
откос роден

възкръсват късни
червеи
за дъждовен пир
с остатъците на
човечеството

... А гларус
заблуден
нехае за вмирисаните
раковини
от ланшно слънчево
преяждане

и търси вдъхновение
в града ни
обикновен

пролог

Овалян в плен
на творческата плесен
вдишвам
за последно спорите
на новия ми ден
(към три следобед)
и издишвам
ритъм притъпен.
...
Дали да вдишам пак?

____________
* - студиен музикант на чил-аут