автор: yoro

Разхвърля вятърът
подрежданите чувства.
Дори и мислите
сега са непривично голи,
а слънчевият полъх
за душите е изкуство -
разлива топлина
в телата - жадни клони.

Една остатъчна
невинност се преражда,
от син лазур и птичи
порив се опива
и утолява неизменната,
изконна жажда,
в която вечността
с първичността се слива.