автор: ZAGORA

Влюбени атоми изграждат домове от решетки,
а враждуващи атоми рушат единството.
Разделението надува балона на относителността.
Жужат напевни мантри
и осцилиращия Космос се люлее през равновесието
на горната и долната си точка.
Но хиляда и първото стъпало е равно
и плоско колкото първото.
Еднакви са скалата и влакънцето вълна,
почиващи в изконната си вероятност.
Обезлюдени са високите нива.
Изчезват формите без огледалата на очите
и без черупките на завистта.
Невидимо е истинското щастие,
а видимото е измамна маска,
която в един и същи миг се ражда и умира.
Безброй са кръпките по оастарелите представи.
Безкрайно е фалшивото осмисляне,
а многоезичието е подхвърления ключ
към тайната врата на непознатото безимено.
Какво ми остава освен да съм в чудесата
именувани с измислици
и да разчитам единствено на сетивата.