Велики Петък е. Миряните тъжат,
а аз не знам – защо ли да тъгувам?
Не мога да повярвам, че мъжът
на смърт обрекъл се, душите ни лекува.
Защо ли му е моята душа
и досега останала загадка?
Защо за мен да страда, че греша,
а той, грехът, съблазън е тъй сладка?
Измъчвам се от хиляди „защо?”,
а Библията отговор не дава...
За мене всъщност важно е едно:
душата ми, след мен дали остава?
Да, зная – всеки има своя истина.
И всеки – кръст! Невидим, но го носи.
Ала без тях , животът ни безмислен е...
И все без отговор – „To be or not...?”
стои Въпросът.
Бой..Боев, 2015,
Разпети Петък