автор: IvetaIlieva

И някой ден когато сърцето остарее,
когато слънцето се скрие.

Когато тялото в прах се превърне,
и празно остане в нашето сърце.

Когато тревата полегне,
погазена от всички.

Когато душата летяща,
се отправя към небесната синева.

Чак тогава ли ще оценим любовта?
Защо ще я оставяме толкова време сама да се лута в тази тъмнина?

Погълната от самота държаща в ръката си леда.
Чак тогава ще усетим цялата болка.