автор: jantreya

Днес ще ходя по облаци - меки и пролетни.
Подозирам, че там ми е мястото.
По земята да стъпвам отдавна е болка,
а и някак се чувствам натясно.
И ще гледам как всичко набъбва от сокове –
много бързо и много зелено.
Ще усетя, че нямам ни цели, ни срокове.
Всичко лошо изглежда смалено.
Недовиждам детайлите, но е божествено
да погледна живота отгоре.
Искам пак да пробудя заспалата женственост,
а душата за свят да отворя.
Днес ще ходя по своите дълги мълчания,
а от тях ще валят любовта ми,
спотаени копнежи и нежни желания
като капки вълшебни балсами.
Обновена ще сляза от белите облаци
при тревите, цветята, тополите.
Ще съм топла, красива, добра и заоблена.
И съвсем ще приличам на пролет.