автор: Krasi_Yankova-Zvezdokril

Беше близо, усети го. Тъкмо навреме, Алексндра усещаше познато изтръпване в крайниците. Все още не владееше Потока напълно, но можеше добре да го направлява. Знаеше точно къде ще иде и колко ще е необходима там Кралицата.

***
В това Пространство Млечния път бе безлюден. И въпреки огромните прилики, една пренебрежима разлика в отношението на силни* и слаби* взаимодействия там бе позволило Слънцето само за милиард години да стане могъща неутронна* и да протегне чудовищни радиоактивни ръце в които периодично прегръщаше единствената останала му в обсег планета.
Черната планета обикаляше на орбита успоредна на оста на Слънцето на разстояние средно между орбитите на Земя и Венера тук. Въртеше се слабо, като колебливо се поклащаше сякаш още се чудеше на въртенето на коя от родителките си да даде превес. Стоеше скована от космически студ месеци наред и се пържеше на яростен огън, като преминаваше над полюсите. Като каменно море изтерзаната повърхност се гънеше от вълните лава замръзнала изненадващо. Една гигантска необработена черна перла.

***
Гравиран жезъл се търкаляше в оградена от средно високи върхари долчинка, равномерно начупена и добре защитена. Съзнанието на Юми скучаеше, затова започна да пренарежда атомите на кристала си. Това вдигаше температурата му и Александра щеше да го открие по лесно, като се върне. Трябваше да внимава защото ако се сгрееше много жезъла щеше да започне да потъва.

***
Алексндра успя да се стовари в креслото в последния момент, Потока ги застигна и катапултира в себе си. Течението беше бурно, непокорно. Дланите и прилепнаха в меките сфери на управлението встрани на креслото и потънаха в тях. Сферите кристализираха, като диамантени ръкавици, още преди Кралицата да успее да я прибере. Тя се бореше с Потока и да затвори Кралицата. Сърфираше умело, като търсеше внимателно необходимото Пространство. Успя само за миг да зърне отблясъци от група счупени измерения „наблизо” преди да нахлуе в Пространството.
Влезе около два дни преди Черната планета да пресече полярния лъч. Имаше само 48 Земни часа да открие и да си вземе жезъла. Предния път просто минаваше, но също като Икар не прецени близостта си със светилото и камерата на „наблюдателницата”* се отключи и жезъла изпадна в този чужд свят. Надяваше се поне да не и се налага да копае черния лед. Ако лъча дори само оближеше планетата, Учителя щеше да бъде загубен завинаги.

03.04.2015г.
*Силното взаимодействие действува на много къси разстояния — в мащабите на атомните ядра или по-малко — като на него се дължи привличането между протоните и неутроните в ядрата.
*В слабото взаимодействие участват всички основни леки частици, като електроните и техните античастици. Слабото взаимодействие действува на много къси разстояния — то се проявява на разстояния, значително по-малки от размера на атомното ядро.
*неутронна – звезда изгорила цялото си водородно гориво и станала толкова плътна, че е натъпкала електроните си в ядрата на атомите и потоните свързали се с електроните са превърнати в неутрони.
* наблюдателницата – двустепенна подкрилна камера-щифт за безопасен пренос на съзнанието на Учителя Юми в Потока, без ограничения на визуалното поле.