автор: rainy

Страх ме обзема, до ужас неистов -
очакване ясно в мисълта драстично нахлува:
сезон охлузващо кървав, изкорубващ ми вените ад.
Усещане - спомен. Рядко се случва
подобен разтърсващ кошмар да почувствам.
Сиропиталищно време настъпва - време разделно и глад.

Отбройте щедра милостиня
под форма на тъжни,
съжалителни всъщност слова,
а после идете във къщи! - скоро е Коледа,
и така е всяка година,
макар не за сираци, но... какво от това?

Имам още мъничко клечици.
Купете ги всичките!
Тъкмо няма да имам причини навън да стоя.
Очите ви тихо следват съдбата си.
Знам, че ме обичате! -
Точно там, до входната врата.

Хайде, идвайте! Взимайте!
Къс подир къс я разкъсвайте!
Без пари се продава душа!
Можете още! Давайте!
Смело отчупвайте!
Пък и тя го предлага сама!

И продължете спокойно напред, и по пътя -
тя нека раздава целия огън,
без в отговор хляб да потърси,
нищо, че е гладна - нали ще запали студа!
Съхранете го дълбоко, някъде отвътре,
тъй както себе си - на топло, у дома.

И докато с поглед изпращате една опърпана скитница,
на сбогуване като прощален жест ще разтопи за вас
глуповато и наивно с последната клечица
дори и бъдещ в сърцата ви сняг.