автор: alidora

Денят, като хлапе
търкулна гръб,
целуна влюбен
нежното кокиче
и сякаш е вълшебство
този дъжд,
и сякаш
тази пролет е момиче-
лудетина,
дошла от древен храм,
живот пробужда
с люлякови длани
и сякаш Бог
отгоре е засмян-
вълшебник, подаряващ
бели тайни -
че става вечен
по-добрият свят
и стават вечни
по-добрите думи,
а вън е пролет-
вишнева на цвят
и сякаш става
топло помежду ни.