...понякога чужди и все пак свободни
Дъха на Земята е лед и миг
който чака Мъст
като птица кръжаща
над небесата
светът твори и се ражда с писък.
Новата жажда
с изобилие от пороци
които населяват Света,
няма лек за болестите,
а логиката вече не е
могъщо оръжие...
тя е,
Равновесие
между
Огледалото
и
водата по пътя към
Златното цвете.