автор: sbydnata

В съня си отново го срещнах,
Него,
все тъй величествен,красив
обвит в мъгла,почти невидим ...
Мъгла ли бе,
или пък обич страстна,
в мистерия загърнала копнеещите сетива ...

Ръце тъй нежни,спомен жив.
Дъх горещ,
пламтящи,нетърпеливи устни.
Сърце,препущащо в любовен ритъм ...
Очите - мълнии в нощта,
блестящи, огнени стрели
забили острие в душа копнежна ...

Сън ли бе или пък не,
Мечта далечна!

Зората се сбогува със нощта,
а аз отворила очи,
но без да виждам
мечтаех още миг,
отнесена в съня...

24.03.2015