автор: Usmiv4ica

Казват, че веднъж кацаш на рамото. Така си е. Кацнало си в неделята, когато съм се родила, и оттогава все там си седиш.
Казват също, че носиш късмет. И ти твърдиш така. Винаги, когато изпадна в блудкави самосъжаления по повод поредния провал или неосъществена надежда, твърдиш че е за добро. Само дето в повечето случаи не успявам да стопля, кое всъщност й е доброто на ситуацията. Да ти припомням ли? Само за миналата година. Спомни си злополучната книга и участието й в още по-злополучния конкурс. Хубаво било, че привлякла внимание. Дрън, дрън! Добре, че нямаше награда за най-некадърен автор, че щях да си я отнеса заедно с всички придружаващи адмирации. И продължаваш да твърдиш, че все пак си беше късмет. Аз пък се питам, що ли не ти купя една хубава клетчица и да те затварям там понякога... Може пък нещо да стане така, както го очаквам, ако не се намесваш постоянно.

Какво "недей!"? Не беше ли ти, дето ме убеждаваше, че това, че прекарах седмици наред в уютните кътчета на болниците било възможно най-доброто в дадения случай. Ако не беше ти, кой знае какво щяло да стане! Какво повече, бе, хвъркатичкото ми! Но да не спорим за дреболии! Късмет си беше - случи се през есента. Представи си да беше през лятото, как щях да се появя в обществото с рокличка с презрамки и ръце, надупчени като на наркоманка с проблемно минало. Но наближава Коледа, миличко. Що не взема да те подаря на някого? Какво ще кажеш, а? Толкова хора се оплакват от липса на късмет. Ще ти се радват, ще си те коткат...

Не искаш. Нуждаела съм се от теб. Ти май определено си мислиш, че ако не ме държиш за ръчичка, едва ли ще успея да пресека на светофара. Сигурно затова винаги се намесваш. Я да преброим провалените връзки. Всъщност, забрави! Непосилна задача. Нали си ми късмет, грижиш се да не попадам постоянно на неподходящи хора. Да, да, знам. Осигуряваш ми спокойствие, ш...но спокойствие. А да си си помисляло, че може да ми липсва тръпката или да ми падне адреналина. Какво ми каканижеш сега да се държа като дама?! Казах "широкообхватно", ти какво си помисли? Но идеята ми хареса! Ще забравя за момент това за дамата и ще ти отскубна едно от белите перца. Защото да ти призная ми писна от толкова съвършена белота! Така и не схвана за толкова години, че съвършенството е скучно... небе без облаци. По ще ми харесаш с проскубана опашчица. Хайде де, не ми се кокори! Цял късмет ще си е, че няма да ти причиня още нещо.

Оооо, сега и с клуб на късметите, претърпели насилие ли ще се плашим! Осигурявал си ми достатъчно адреналин? Как можах да забравя! Този рубинен блясък в очите ти ми го докара. Екшън - трябваше да вися на компютъра до три през нощта. И кой те излъга, че цял живот съм си мечтала да се сбъркам от работа точно на рождения си ден? Та като стана въпрос, ти трябва да си втълпило на колегата да ми пожелае да проявявам повече чувство за хумор. То вярно, че може да се приеме и като комплимент, ако го свържем с Марк Твен. Но как иначе, питам те, би те търпял човек? И за какво по д...те ми е чувство за хумор, нали си имам отдел за информационни, а не за развлекателни програми. То вярно, че умеем да ставаме за смях, но това си е по-скоро тъжно и обикновено е свързано с грешки на системата, не наши. Казах "по дамите". Научи се най-накрая да ме разбираш! Заразил си се от всеобщата ни болест. Всеки си мисли, че си му прозрачно ясен и прекрасно знае, кое е най-доброто за теб. Ама и аз знам какво ще ти хареса - еднопосочна екскурзия до тропиците. Хайде, миличко, такива прекрасни пъстри птичета живеят там. Някой дори умеят да бърборят като мен. Няма да ти липсвам, ще видиш ;-))))))))))) Ох, знам, че сме неразделни. Но нека поне мъничко си помечтая... средрожденно и предколедно.