автор: ivliter

13.

В учителската стая имахме шах. Играехме в голямото междучасие. Ставаха много оспорвани единоборства. Водачът на отбора ни беше Иван Нешев, единият от кандидат майсторите на спорта по шахмат. Той именно бе запалил много от колегите да играят. Беше разделил всички играещи в три групи. „А“ групата се състоеше от него и от другия кандидат
майстор. В група „Б“ влизахме останалите членове на отбора и кандидат членове, а в група „В“ влизаха всички останали, включително и тези, които още се учеха да играят. Много рядко майсторите се съгласяваха да играем на „който падне, става“, за да заеме мястото му следващия мераклия да премери сили с тях. Това наложи необходимостта да се появи и втори шах.
Освен в голямото междучасие, играехме и когато имахме свободни часове, така наречените „дупки“ в програмата.
Но понякога се случваше да се увлечем в играта или в стремежа си да я завършим, което уж щеше да се случи само след няколко хода, а партията да се завърже в трудно разплетим възел и да закъснеем малко с влизането в час. Когато директорът забележеше такова нещо се намръщваше и ни подсещаше да оставим играта и да вървим да си гледаме работата.
При един такъв случай, пак доигравахме партията си с Нешев, а той влезе в учителската стая и ни се скара:
– Вие не чухте ли звънеца? Какво правите още тук? Колко пъти трябва да ви казвам.? Ще го взема този шах и ще го изхвърля. Да забраня да се играе в училището ли искате?
Беше прав. Нямаше какво да отговорим и сконфузено се изнизахме покрай него. Всъщност това за мене беше добре дошло, защото виждах, че губя партията. Трябваше до стане чудо, противникът ми да направи непростима грешка, че да се отвори шанс и за мене към победата или поне към ремито. Но Нешев не допускаше такива грешки и аз нямаше на какво да се надявам.
На следващия учителски съвет директорът официално пред цялата колегия ни направи строга забележка заради играта на шах и не влизането навреме в час.
Но съдбата поднася какви ли не превратности и си прави какви ли не шеги. Следващата седмица се явихме на окръжен учителски шахматен турнир и отборът ни взе, че спечели първото място. Донесохме купата и флагчето в училището, поставихме го във витрината при другите спортни награди и отличия. Снимката ни се появи във местните вестници, на което директорът много се зарадва.
И стана така, че след като ни мъмри пред педагогическия съвет, на следващия се наложи да ни похвали и да ни поздрави с успеха, като заяви:
– Гордея се с вас! Продължавайте напред. Но слушайте звънеца и влизайте в час когато трябва.
Такава е логиката в живота – днес си мъмрен, утре си хвален, днес печелиш, утре губиш; успех и неуспех, днес си долу, утре си горе – въртележка без начало и без край…