автор: malovo3

Силвето ме изненада на автобусната спирка. Тя ми е втора или трета братовчедка. Но понеже
сме набори, ме има за доста близък.
И когато ме засече, поне два часа ме държи като слушател–по-точно като изповедник.
Похвали се за нищо дребно и после започва да се жалва от какво ли не. С една дума,
има ме за "арменски поп".
От години ме бяха научили да слушам. И в училище,и в армията. Покрай умните неща
човек слуша и доста глупости. Някой от тях ги помни цял живот. Това със слушането ми
е по-малкият проблем. Големият проблем за мен си остават изпитите. От дете все ме изпитват;
Дали слушам?! Знам ли си уроците?! Имам ли двойки?!
С течение на времето изпитите придобиха друг характер; Къде ще е купонът? Как се казва
момичето, чиято снимка криеш в джоба? Какви цигари пушиш? Минах и през периода, когато
трябваше да отговарям и на; Как се казва първият секретар на КП на братска държава?
Какво е "диамат"? Кое стопанство е по-развито – нашето или на онези зад "стената"?
А сега трябва да отговарям на въпроси от рода на; Как я караш? Как е семейството ти? Как
вървят нещата в службата?
Въобще целият ми живот минава в изпити. Кой където ме засече, все ме изпитва. Добре, че
Силвето не е такъв човек.
Имаше някакъв мач по телевизията и дискретно се опитах да насоча разговора към завършек.
– Силве, мога ли да ти помогна с нещо? Проблеми ли имаш?
– Не можеш да ми помогнеш. А проблемът е, че любовницата на мъжът ми го изгони и този
безработен донжуан се върна в къщи.....