Душата ми – дете се скита нощем
по изтъняла нишка светлоносна
от изначални пориви по Извор вечен,
така привидно отдалече, със древни
спомени за Савската царица, Соломон,
косите на един красив Авесалом,
сина Давидов непокорен...
Отпива малка глътка от виното
на Възлюбения, на Шамс, Руми
и озарена в Нищото душата ми – дете
се скита в танц копнежен на дервиши
между звездите, да дири Промисъл -
на Пътя свой и на дедите...