Стига! Уморих се от игрички!
Вече втръснахме на всички!
Ти и твоите ридания.
Аз – да ти измислям оправдания
Живеем в хаос! Нима не виждаш!
Нима това не те обижда!
В разнобоя гърчим се и грачим
и все на юг нозете влачим.
Не, ти ме чуй! На мен ми писна!
От апатията ти да съм притиснат.
С твойте демони да се сразявам
След всеки по – безплътен да оставам
Едно условие ще ти поставя
Пред избор прост ще те изправя
Или се учи да ме прегръщаш
Или замълчи и ме довършвай