автор: Lucky68

Рисувам те.
Абстракция от спомени
и невъзможни чувства
загнездили се толкова отдавна във съня ми,
че щом по невнимание
в някой щрих се случа
до пръсване пулсира времето
във трезвата си абстиненция
А, аз греба на сляпо,
с две ръце,
от най-дълбокото си тъмно.
Слепците знаят как да пазят
живи цветовете си.
Рисувам те,
а пръстите ми светят,
когато очертавам силуетът ти...