автор: vesselin

Бих искал да ви тегля по една,
издатели, дошли от друго време,
в което да осмиваш любовта
героят маловажен прави ценен.
Какво е нужно, само малко кич,
една хлапачка носеща червило
и влюбен мъж, в ръката носещ бич
облечен в петдесет нюанса сиво.
Това, ли е модерната жена?!
Две хубави очи и празен поглед,
щастлива, че я бие от душа
поредният за лудницата болен.
Къде отиде нежният романс?
Писмата, без които не заспиваш,
защото чувствата ти са във тях
и само там не могат да умират.
Уви, това е вече само сън,
цветята само повод за шамари,
след киното, където някой пън
замисля нов реалити сценарий.