автор: ehnaton

Съди ме! За мене това е грънчарско горнило,
в което - изваян във форма, избрана от Бога,
Грънчаря небесен - така се изпичам и сила
на глината моя то дава такава, че мога
да стана достойна за Царството Божие тухла -
стоманено силен и порцеланово нежен.
Съди ме сега, да се види къде се пропуквам
и да се роди в огън дух от душата ми прежна,
която в сравнение с него е лепкава маса
от лошо замесени нови и стари партиди
високи идеи и низки, обръгнали страсти...
Съди ги! А аз ще се моля за теб - да не види
Грънчаря небесен какво ти е било в сърцето,
а само за ползата в мен да получиш награда,
тъй сякаш си съдил, тъй както родител с детето
понякога бива и строг от любов безпощадна,
и както апостоли съдят езически нрави -
със праведен съд, във чието духовно горнило
се дава на хората пътят единствено правилен:
Осъждайте злото, а злите осъждайте с милост.