И когато настъпи Съдния ден,
наредиха се племената човешки
пред Небесния престол.
И понеже всеки искаше да премине,
настана препирня и блъскане.
Там отстрани седяха жени непразни,
уморени от бремето, що носят.
И като видяха това ангелите,
избутаха множеството с щитовете си
и проводиха майките първом.
- Господи, ами на тия какво? –
попита един млад ангел. –
Защото единият е двама
и двамината са един...
- Роденото от плът е плът,
роденото от дух е дух,
но и двете не са имали
своето проявление , да отсъдим.
– каза един серафим.
И рече Господ:
- Тия съм благословил
от Началото на света,
нека преминат.
Благословени майките,
що закърмиха чедата си
с Божието мляко.
Благословени майките,
що поеха на себе си
греховете на света.
Благословени майките,
защото е свято делото им
и духа им!
Сега и винаги
и во веки веков!
Амин.