автор: daro

Не чувах
сподавената струна на момиче.
Не виждах
оазиси в очите на пустиня.
И мълчах...
като третата маймуна,

прехапал устните им на мечтите.

Така и не разбрах,
как стискаше до прах
изпрания билет на дните.

В заслон на зло не съм лежал –
имам усет за доброто.
Но нямам сили
детето ни да спра.

(Скъсиха ми живота
етноси, ереси, етоси –
духовната ни канава
белязала земята.)

И ме скъса двойно,
когато си тръгна
само...

Аз нямам дете,
но децата ни напролет отлитат –
това не е добре!

Сезоните не питат.
Лято сипе зима на ята...