автор: Krasi_Yankova-Zvezdokril

Еридиан бавно излезе от режима на саморегулация. Оставаше прецизно изолиран в тези моменти. Почувства че някой профуча край него, но не можеше да го последва, не можеше да напуска пространство без да скъса връзката с него, нямаше да може да се върне от потока без последствия, генът му не беше достатъчно стабилен.
В системата на Земята нямаше кой да ги безпокои, бяха под карантината. Еридиан постепенно идваше на себе си, най трудно беше да се отлепи от командната система на кораба. Контролираше внимателно показателите си на зависимост. Кораба отдавна надвишил своите, беше изпаднал в симбиотния потенциал на капитана и се случваше да търси навигация дори в тривиална не-многомерна среда.
Предстоящата среща щеше да е забележителна, понеже се надяваше да е последна от вида си.
- Имаме си нов гост – съобщи неочаквано Крабът*.
- По точно?
- Кралицата поиска убежище и я приютих преди преминаването.
- Къде я настани?
- Това не мога да ти кажа, освен ако тя или Александра не изразят изрично желание, което предвид обстоятелствата не виждам как ще се случи. Ти си пират, но аз спазвам протоколите за конфиденциалност* и лична неприкосновеност от федералните междузвездни спогодби.

***
Александра внимателно се отдели от люка, косъмчетата на тила се натаралежиха, сякаш се опитваха да отворят очи на и гърба й. Тя се плъзна незабелязано в някакъв страничен коридор, водеше я инстинкта и песента на двигателите. Оръжието я следваше плътно, а и вторичната компонента беше в активен режим. Кралицата беше локализирала пилота си и я зовеше по всички симбиотни канали за които се сети.
По коридорите нямаше патрул, разбойниците се чувстваха в безопасност в космоса. Вече беше усетила гмуркача да я води и вървеше уверено напред. Докато сканираше поредния коридор за присъствие, подмина изключително зашумен сектор, който вероятно водеше към отсека с двигателите. Мъркането им в централния салон тук кънтеше в стоманен грохот.* Изкуши се за миг да продължи натам, но Кралицата беше много настоятелна. Ще ги разгледа друг път.
Александра знаеше, че пръстена е междинна спирка и трябва да намери Кралицата преди прехвърлянето. Трябваше да има сигурен гръб, когато напусне системата. Оръжието служеше на най настойчивия приоритет и можеше, трудно наистина, но можеше да се обърне срещу нея, а вторичната компонента имаше належаща нужда от почивка.

***
Еридиан знаеше, че главата пират в автобиографията му вече е затворена страница. Засега не можеше да стори повече за Александра. Доведе я дотук, щеше да се върне и да позволи на дългокраките си приятели да го отведат в правилната посока. Да изплува от тинята в която се беше вкопал последните години. И тогава ще и осигури резервен вариант, един необичаен съюз, който в подходящия момент, да обърне палачинката ако всичко друго е загубено и собствените и планове пропаднат.
08.03.2015г.

*краб – дълбоководен хищен червен рак
*Краб – среден клас лекотоварен скачач, прихващач с мозаични платна и магнитни харпуни. Пригоден за близък бой, свръхманеврен в многомерна среда
*конфиденциално – доверително, поверително
*вакуума е звуков изолатор