автор: daniele

Моля се.
Да не бъда грешна и жестока.

А Вещицата в мен от радост се топи.
Поглежда и намигва мимоходом.
Брутално ярка и враждебна, може би.

В очите си се вглеждам.
Там студена непозната се таи.

Прощавам и едва ли съм простена.
Колко пъти може сърцето да гори.
Усмихвам се и сякаш не боли.

Моля се за дни на светлина.
Моля се за дни на нежност и на доброта.

За раните в сърцето, които Тя е набраздила.
Тя, Вещица в мен родена.
Душата ми в душата й така е уморена.

Моля се. Сама на себе си да мога да простя.