автор: jantreya

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ДАМИ!

Не искам да съм мъж и се гордея.
Жена съм. Раждам всичко. И мъжете.
Обичам. Този свят е мой. Живея
за красота, за ласка и за цвете.
От слабостта ми се захранва сила,
която и руши, и съзидава.
Аз съм проекция на всичко мило,
което смисъл на живота дава.
Аз ад съм, и чистилище, и рай съм.
Tворец съм на мечти и на химери.
Начало съм и битие, и край съм.
Убежище - за който ме намери.
Осмислям битки, светове и смърти.
Изящно съм мерило за нещата.
Пътека съм за нечие безпътие.
Успение след нечие разпятие.
Жена - велика същност на живота
и идентична с разорана нива.
Не хвърляй семе в пустошта, защото
нахалост бъдещето ти отива.
Грижи се за жената в мене. Тя е
най-истинският смисъл на всемира.
Възпроизвеждам тебе, а това е
на съществуването ти кумира.