автор: jantreya

Денят е кръгъл (точно като ябълка)
и съвършен преди да го начена.
Ръцете ми са топли като хлябове.
С тях храня птици в моята вселена
и те запяват вътре в мен. Разлитат се.
Посоките им тръгват от сърцето ми.
Единствен негов начин да поскита
и да извика на звездите: „Ето ме!”.