автор: Marta

Толкова ми липсваш, че съм зима.
И луната - бял пирон в небето
внася удържимост във картината
Зима с очи по теб изтекли.

Толкова ми липсваш, че косата ми
прави примки, беси часовете -
неброими мъртви в краката ми,
можеха със теб да бъдат светещи.

Толкова ми липсваш, че морето
се е дръпнало и се жълтее суша.
Непохватен лебед стъпвам меко
без море, в което да се сгуша.

Тромаво и грозно приземяване,
толкова ми липсваш, че е зима.

Лебедите без море са патици.
Бели птици, не им помня името...