Обърната е лодката на кея.
Рибарят пие в кръчмата и кашля.
Жена му вече не крещи, а пее,
обърнала хастара на душата си.
Не са си нужни, не от вчера
мъжът, жената, лодката, морето.
Тя хвърли мрежата, той тръгна с нея
към дъното на чашата, в сърцето й.
А лодката прогнила от водата
се втренчва във вълните до последно.
От мрежата на сгушения паяк
закърпва дупките си с тъничка надежда.
Ах, лодката... Съдбата й е ясна.
Но тази песен на жената вкъщи
е тъй изгнила, тъй пияно бясна,
че няма как рибарят да я върне.