автор: botyofentiev

Пари не се научих да броя,
не се научих и да получавам,
каквото ми подхвърляше света,
с това се забавлявах.

Но имах волността на птица
и лекокрила свобода –
да литна от ръждясалата жица
и да се мърлям във калта.

Да пея донасита със щурците,
в безкрайна утринна роса –
цветята да са ми дворците,
с които не усещах самота.

И слънцето за мен да грее
както за никой друг сега,
защото аз единствено умеех
и умея - да пия слънчева вода.


ботьо