автор: ma_gi

Толкова си несъвършен –
иска ми се да те целуна...
А от дъха ти смутен
да се роят пълнолуния...

от вълчи зов да трептят
във въздуха пренаситен...
...да е две устни светът,
и разширени зениците...

...от мълчаливата власт
да се разгарят пожари...
...и дълго сдържана страст
по пръстите ти да пари...

... и цялата да искря
под ласките ти греховни...
...а щом си тръгне нощта,
такива да ни запомни...

...и да целуне деня
като щастлива любовница...
... в дебрите на съня,
ти си и принца, и просяка...

Толкова си несъвършен –
бих могла да те заобичам...
Ала навън е ден.
А аз съм нощно момиче...