автор: jantreya

Менте за мен бе зимата. Зачеркнах я.
Тя не успя дори да ме засити.
Не се превърна в бялата ми черква.
Не ми напълни с красота очите.
Не ме смрази със студ и сини ледници.
Така, неизживяна, се изниза.
За сбогом ще и махна за последно
щом пролетта ушие цветна риза.
Щом свие слънцето гнездо в душата ми
и заблестят прозорците ми чисти
ще я забравя. Ще посея лятото
и ще сънувам изгреви златисти.