Понякога човек настива тежко.
Тресе го, а пък печката бумти.
Усеща костите си много меки,
където и да пипне, го боли.
Такава сгода само чака грипът,
нахлува в изтерзаните тела,
до дъно чак в гърдите ни прониква.
Хем гади ни се, хем боли глава.
По-хитрите сред нас се запасяват
с лекарства, чути във рекламен блок.
От тях малцина истински помагат,
а други – тровят ги за цял живот.
Страхливите при доктора отиват,
послушно чакат да им дойде ред.
В чакалнята студена донастиват,
пневмония развиват често те.
А истинските болни бабаити
лекуват се със чай или кафе,
с горещо вино и компреси спиртни,
а още – с чесън, мед и плодове.
И става чудо: грипът отминава,
болн̀икът се превръща в здрав човек.
За седем дни това със билки става,
с лекарства – трябва седмица поне.
Това го знам от минали години,
че абониран съм за всеки грип.
Но що ли са ми знания предишни,
щом днес усещам се като пребит?