автор: vesan

В час тъмен, полунощен към мене идва фея
Коя е? Откъде е? Реална ли е? Жива?
Как голото й тяло в прохладен мрак светлее
и бавно силуета разкрива пестеливо.

Какво ли тази фея ще промълви? Какво ли
и аз ще й отвърна? Не ми е много ясно!
Но устните й топли, но раменете голи!
Как властно ме привличат!... Ах, колко са опасни!

Видение среднощно е тази фея, тайна,
мистерия без име, фантазия без глас...
Преди минути с нея се срещнахме случайно,
но всеки миг от тях е по-дълъг и от час.

И колко е прекрасна в леглото тази фея,
и как перфектно знае какво сега желая...
И докато зората стопява мрака, с нея
ще преживея всяка магия в тази стая...

А после ще отмине мигът, ще се разтвори
в студената предутрин фантазията с нея...
А после ще я търся сред хилядите хора!
А после ще копнея; Ела пак нощна фейо!