автор: VOLTER

- вече съм на седем и мама ми уши черен брич - радост голяма!... На бегом обикалям цялото село, да ме видят колко сербез съм с тоя опнат брич… За мой късмет се смрачи - никой не ме срещна, никой не ме видя, никой не ми каза: „Я-я-я, пък много са ти убави гащите!...”
Кой е като мен! Досега, срам, не срам, признавам - ходех с пола, като женските, а с тоя брич съм си мъж!
На заранта баба рече:
- Събрала съм парички от яйцата за едни галошки!...
Хе-хе, най-сетне и аз като хорските деца ще имам галоши и няма да шляпам бос в калта…
Вървя след баба и не мръдвам, хем нямам търпение да се изфукам с брича пред децата, хем гледам по-бързо да свърши къщната работа, та да вървим по-скоро на магазина…
Тръгваме – най-сетне!...
Стигаме училището и кой знае защо, вместо да вървя по прашния път, забивам плътно покрай оградата, баш покрай бодливата тел. Що ми трябва, ама на́, дяволът си няма работа...И както си подскачам, нещо ми хръцна в предната част на ходилото на десният крак!… Гледам, опипвам отдолу - няма кръв, пък ме боли на обоцкано… Погледна и баба – няма и няма, пък усещам, че вътре има нещо.
Както и да е, куцук-муцук на пета́, та в магазина…
Страхотни галоши, черни, като брича, направо лепнат на босите ми паламарки - за пръв път слагам такова нещо на краката си, досега - все рунтави цървули и навуща…
С галошите даже изчезна и болежката - до вечерта я забравих!…
След пет-шест месеца, не щеш ли, започвам да напипвам под кожата в горната част, над ходилото, нещо тънко и дълго около два сантима!
Бре!... Вечерта го показвам на мама – тя ахна:
- Какво ще да е т’ва нещо! – и плесна ръце озъптена.
- Брей, че раб’та, бре, че чудо! - хвана се за глава баба.
И толкова!...
Минават година-две, онова нещо почна да се мести полека-лека нагоре, придвижва се, ама не боли…
Най-сетне, на третата година, мама се накани да ме води при някой си доктор Алтънков – бил много прочут...
Той ме накара да легна по гръб, та да не гледам какво прави, каза, че нищо няма да усетя, и докато ме замаяваше, показа една ръждясала игла:
- Готов си и друг път да не ходиш бос по сокаците…
Де да знае, човека, че белята стана точно, когато отивахме да купуваме галоши…
На мама каза:
- Такова нещо се не чака години, а се маха о́време!... Иглата, както е тръгнала нагоре, стига сърцето и се забожда в него, а е можело да стане и зараза на кръвта – имал е голям късмет!…

Тоя Алтънков, има ли хабер, че от три години се каним, докато накрая мама продаде алтъна на прабаба ми, харизан от Митю Ганев, та да му плати тая ръждива игла, дето не струва кирлив гологан!...