автор: Valens

На кукла ти приличам. Да. Приемам,
но етикет къде видя да ми виси.
Отдавна светя срещу теб в червено,
но ти към мен да тръгнеш пак реши.
И колко пъти ще ме питаш „Колко?“!?
(Портфейли (два!) в ръцете си държиш.)
Излишно съм се правела на скромна -
жените, до една, били с цени -
с ценичка „нежност“ и с цена „внимание“,
с ценичка „колие“, с цена „кола“,
с цената „брак“, та сутрин във тигана
да бъркат боси със любов яйца.
„Каква ти е цената?“ Стига вече!
Безценна съм. Нима не го разбра!?
Като луна във тъмна нощ пред клетник
дарявам (не продавам!) светлина.