автор: Aglika

Една сълза по бузата
въздъхна и се стече.
Ръка в ръка със музата
пое на път далече...
...
Напук на шумни улици
и делнично бръмчене
едни лилави люляци
ме връщат в друго време...
И литвам към разплакани
среднощни калдаръми...
И питам се, сега дали
ще срещна във съня ми
градът, кварталът същия,
тепетата, небето...
И мама ще ме срещне ли:
- "Завърна се детето!"
А аз - душа от нищото,
облечена във нежност -
отпускам се и хищното
съмнение изчезва..
Една сълза по бузата
въздъхна и се стече.
Ръка в ръка със музата
пое на път далече...