автор: apostola

Опитват се мъглите
да ме обвият в тъмнина.
На път са и нощите
да ме лишат от светлина.

И този бурен вятър
от мен откъсва семена.
Животът е театър
с различни даже имена.

А аз на тази сцена
не искам вече да съм там
и в роля извратена
да се измъчвам още сам.

Ще ги издухам с мисъл
мъглите в моята душа
и ще потърся смисъл
по пътя нов да не греша.

Ще свалям и луната
да свети в мене през нощта,
а скришом семената
ще слагам в пазвата- пещта.

И тука да покълнат
на топличко във мойта гръд.
Аз вече съм погълнат
към себе си да търся път.